„ТРИ СОСНЫ”
Владимир Константинович Павлинов (1933-1985 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТРИ БОРА
Стоя, стоя, ръце са вяли,
сред горски плен, сред горски плен,
три бора, сякаш три раздяли,
стоят пред мен, стоят пред мен.
Минава лос през храсталака,
дъбак искри, дъбак искри,
три бора са пред мен и чакат –
съдби са три, съдби са три.
Сърце се къса на три части,
боли в гърди, боли в гърди:
щастливи три или нещастни
светът реди, светът реди?
Навярно с пролетните ветри
живот ръми, живот ръми –
слънца три на небето светват
и три луни, и три луни...
Ударения
ТРИ БОРА
Стоя́, стоя́, ръце́ са вя́ли,
сред го́рски пле́н, сред го́рски пле́н,
три бо́ра, ся́каш три́ раздя́ли,
стоя́т пред ме́н, стоя́т пред ме́н.
Мина́ва ло́с през храстала́ка,
дъба́к искри́, дъба́к искри́,
три бо́ра са пред мен и ча́кат –
съдби́ са три́, съдби́ са три́.
Сърце́ се къ́са на три ча́сти,
боли́ в гърди́, боли́ в гърди́:
штастли́ви три́ или нешта́стни
светъ́т реди́, светъ́т реди́?
Навя́рно с про́летните ве́три
живо́т ръми́, живо́т ръми́ –
слънца́ три на небе́то све́тват
и три́ луни́, и три́ луни́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Павлинов
ТРИ СОСНЫ
Стою, стою, роняя руки,
В глуши лесной, в глуши лесной,
А три сосны, как три разлуки,
Передо мной, передо мной.
Проходит лось тропой лесною,
Шумят дубы, шумят дубы,
А три сосны передо мною
Как три судьбы, как три судьбы.
И сердце рвется на три части,
Щемит в груди, щемит в груди:
Три счастья или три несчастья
Там впереди, там впереди?
И кажется, весенним ветром
Оживлены, оживлены –
Горят три солнца в небе светлом
И три луны, и три луны...
---------------
Руският поет Владимир Павлинов (Владимир Константинович Павлинов) е роден на 22 януари 1933 г. в Москва. Пише стихове от детските си години. Завършва Московския нефтен институт (1959 г.). Работи на обекти в Алтай и в Средна Азия. През 1961 г. заедно с още трима поети участва в поетичния сборник „Общежитие”. По стиховете му се изпълняват бардовски песни като „Три сосны”, „Холод”, „Горький мёд” и др. Автор е на стихосбирките „Лицо” (1968 г.), „Соль” (1974 г.), „Три любви” (1979 г.), „Говорю начистоту” (1981 г.), „Настоящее время” (1982 г.), „Испытание на прочность” (1983 г.) и „Стихотворения” (1985 г.). Умира на 22 март 1985 г. в Москва.